Предговорите са най-нечетивното нещо от една книга. Обикновено ги прескачам и минавам към прочит на нещата по същество. Тук обаче ми се щеше да обясня причината, поради която съм събрал статии, написани в рамките на 5 години и публикувани в различни медии.
Години наред мои приятели ми се обаждаха и искаха коментари или да им напиша статии по актуални въпроси, свързани с теоретични или актуални проблеми на националната сигурност. Не ми се щеше да се окажа поредният писач на забавни материали и затова дълго време им отказвах. Кое ме накара да променя мнението си и за кратък период от време да коментирам широк кръг проблеми, засягащи националната сигурност?
На първо място - сериозната управленска безпомощност, очевидна през последните години в дейността на МВР. Някои безсмислени упражнения на управленския състав се дължаха на корумпирано ст, но някои - на елементарна липса на управленски знания, навици и умения. Управление по метода на пробите и грешките е неуместно, когато става дума за живота, честта и собствеността на гражданите! В материалите си се стараех не само да покажа слабите места на системата, но и да демонстрирам начините, подходите и необходимите стъпки за решаване на проблемите.
На второ - нарастващата престъпност - явление, което на фона на приемането ни в ЕС и предстоящото присъединяване към Шенген е непростимо и е въпрос на стратегическо управление. Тя е проблем не само на службите, занимаващи се с противодействие, но и на цялото държавно ръководство. Липсата на визия, на стратегия за дейност е очевидна. Това ме наведе на мисълта, че е необходимо като експерт да посоча основните направления, похвати и възможности за противодействие на престъпността.
На трето -непрекъснато намаляващото доверие в правозащитните структури. Счетох за свое задължение да покажа причините - лошо управление, корупция сред ръководителите, управленски мързел и немощ. Част от ръководния състав на тези служби има потенциала за ефективно управление, но бива ловко неутрализиран от по-висши нива на управление, желаещи запазване на статуквото и своята привилегирована роля в него. Едновременно с това се стремях да демонстрирам възможностите на огромната част от обикновените служители, ежедневно изпълняващи задълженията си, но бламирани от некомпетентни и корумпирани висшестоящи.
И на последно - реалната действителност доказа, че опитите за изграждане на гражданско общество през последните 20 години бяха половинчати, поради недостатъчно обезпечаване сигурността на гражданите, липса на прозрачност в структурите, които би трябвало да гарантират интересите им, липса на граждански контрол и корекция. Управленското високомерие, демонстрирано през последните години напълно доведе управляващите до амнезия относно простичкия факт, че те не са господари на хората, а техни служители и като такива са длъжни „да защитават и служат". Този факт се стремях да напомня, както и да посоча някои от възможностите за достойна служба на хората.
Връщайки се назад и правейки равносметка на написаното, сравнявайки го със съществуващото ниво на сигурност (несигурност) в момента, счетох, че всички анализи, препоръки и мисли за достигане на ефективна безопасност на държавата и гражданското общество са полезни и актуални, а събирането и подреждането им в един сборник със сигурност ще предостави още една възможност за подобряване на управленската култура в сферата на сигурността, както и ще разкрие известни перспективи за оптимизиране и развитие.