Национално, балканско, европейско- тенденции на равенство и неравенство

Продуктов номер: 18554
Изчерпана

Автор: Сборник
Категория: Социология | Философия - сборници
Издателство: ИК ИФИ- БАН
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789549214550
168 страници
меки корици
Първо издание: 2009
Народност: българска

---

СЪДЪРЖАНИЕ УВОД: МНОЖЕСТВОТО ИЗМЕРЕНИЯ НА РАВЕНСТВОТО И НЕРАВЕНСТВОТО ПЪРВА ГЛАВА. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ НА РАВЕНСТВОТО И НЕРАВЕНСТВОТО 1. Догонващо развитие и неравенства в България, на Балканите и в Европа {Васил Проданов). 2. Рационалност на частното придобиване и неравенство {Иван Кацарски) 3. Неравенство, равенство и интеграция {Мюмюн Тахир) 4. Цивилизационни доминанти на дългия период на социално равенство или неравенство в СССР, съвременна Русия и България {Васил Пенчев) ВТОРА ГЛАВА. РЕЛИГИОЗНИ И ЕТНИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ НА РАВЕНСТВОТО И НЕРАВЕНСТВОТО. 1. Конфесионалното равенство в България {Румен Мудров). 2. Булото — тенденции на равенство или неравенство {Богдана Тодорова) 3. От етническа неравностойност към етно-социално неравенство на ромите в трансфор¬миращото се българско общество {Улвие Ходжа) ТРЕТА ГЛАВА. ВЪЗПРИЯТИЯТА НА РАВЕНСТВОТО И НЕРАВЕНСТВОТО. 1. Субективните измерения на равенството и неравенството (Балканският опит) {Борислав Градинаров). 2. Завист, равенство и социални права в българското общество след 1989 г. {Тодор Христов, Ивелина Иванова) ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. БАЛКАНИТЕ И ПРОЦЕСЪТ НА ЕВРОПЕИЗАЦИЯ. 1. Европеизация — неравенство и равенство {Емилия Петрова) 2. Европейската интеграция - път към равенство или неравенство (Стойчо Йотов). 3. Балканите и европейската политика през XX и XXI век - борба за равноправно участие {Искра Баева). 4. Хипермодерното потребление и заличаването на социалните различия {Валери Личев). ПЕТА ГЛАВА. ПОГЛЕДИ КЪМ РАВЕНСТВОТО И НЕРАВЕНСТВОТО В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ 1. Неофит Рилски: визии и видения за политически и религиозни неравенства (Димитър Ганов) 2. Половото неравенство и женските образи в българската междувоенна хуманитаристика (Нина Димитрова). 3. Случващото се на Балканите на страниците на в. „Слово" през 1937 г. (Боян Захариев).