"Над земните неща" е точното заглавие за новата стихосбирка на Лина. То изразява усилие и насоченост. В него има движение на лирическите й интереси и тълкувам това движение не като отдалечаване, а като приближаване, не толкова като загърбване на темите от всекидневната битийност, а като приближаване до обгръщащата я универсалност. Поривите от предишните й стихосбирки, “Прекроена действителност” и “Светът ми е мълчание” за откъсване от мотивите на поколенческата биографичност, тук са вече лирическо състояние. Дори познатите акорди за любовта, за самотата, за природата, са потопени в контекста на една разширена представа за човешкото съществуване. Част са от една по-глобална смисленост на битието.