НАЙ-ХУБАВИЯТ СЪН Умирам хиляди пъти. И отново се раждам. Раните не зарастват. Нощта не си тръгва. Дъжда не спира. Тихо е. Но чувам думите й. Вика ме. Страхувах се от живота. Не се страхувам от смъртта. Идвам отнякъде, отивам във вечността. Спирам се по пътя, говоря си, мисля си, задушавам се. Отивам си. Не намирам смисъла, не понасям думите, не виждам хората, не чувствам оковите. Спокойна съм. Щастлива съм. Намерих я. Събудих се...