Намеса

Продуктов номер: 10900
Изчерпана

Автор: Лазар Мурджев
Категория: Българска съвременна проза
Издателство: АС Парадокс
Състояние: Нова книга
136 страници
твърди корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

Вървя, в нарушение съм и това ми стига ВРЕМЕТО КАТО МАЙСТОР ОПРАВЯ, ТОВА, КОЕТО ЧОВЕКЪТ (КАТО) ЧИРАК РАЗВАЛЯ "Намеса" е съзнание за случила се агресия и за непрекъснато сменящата се роля на човека - да бъде едновременно жертва и насилник. Самото подреждане на композицията внушава тази идея - "Оцеляване", "Ловът - бездна от щедрост", "България - Родината". Писателят-ловец изстрелва майсторски патрон, сякаш знае, че ще дойде момент, когато той ще бъде улученият. Както при Гео Милев - "изстрел от божия лък", но в ада. Книгата е направена антропологично - с две полукълба. В лявото е това, което е останало от дясното. Животът е отръскал небето на детството (дясно) и от него като върху рогозката на баба са останали думите-сентенции (ляво). Така се постига равновесието на живота - дясната ръка натиска спусъка, а лявата лови куршума, за да продължава песенната протяжност на битието - "път-пъдък, път-пъдък". Безпокойството не оставя автора само да разказва, той иска да изразява. И за това се случват жанровите обрати в повествованието. Читателят свиква със сюжет, и в следващия разказ сюжет няма, защото мислите са разпилени като зърна, които душата събира и тъкмо да се нагласи лирично, емоционално, следва дълбока размисъл. Елин Пелин ни напомня, че лиричността разваля краткия разказ - Лазар Мурджев обратно - чрез нея го гради, така че започваш да си мислиш "Небето на детството" проза ли е или поезия. Същевременно нагласата да илюстрира сам книгата си чрез сентенции, картини, фотоси, колажи, подсказва, че разказът трябва да е в определена атмосфера, да бъдем подготвени с пораждащо се настроение. Картината на настоящето, например старите средногорски къщи, отваря света на миналото. Един сравнително млад човек да пише мемоарно не означава, че е изчерпил настоящето, а че стои на нещо гранично, нещо предстои да бъде изгубено или е изгубено. Носталгията е по средногорския край, за който Л. Мурджев пише с такова умиление, което е и част от завета към сина. Бих казал, че цялата книга е завет, за най-важното - в един момент всеки един ловец става жертвата. Тази книга не може да се чете по първи петли, защото просто в столицата няма петли. Следователно няма мъдри, тъй като няма утро. Тази книга не може да има отговори, тъй като не е свършил потока от въпроси. Това е така, когато човек прави интервю с бога. Тази книга не може да бъде коментирана, тъй като ги няма махленските баби. Следователно нищо не се случва, защото няма кой да го обговори. Тази книга не може да се чете, защото тя е разговор - трябва да се чуе. На масата са приседнали Йордан Радичков, Николай Хайтов, Дончо Цончев (малко е зает с кучето си, но все ще каже нещо). Тази книга е с обърната география - тъкмо да си помислиш, че в село Драма е хубаво и започва драмата. Тази книга върви по чистите пътеки на словото, но авторът и не се стреми към изящество на думите, защото е почувствал, че изтеклото българско време е посяло тревоги, затова са малцина днес жетварите. Време е за "намеса". Радослав Радев