ВМЕСТО УВОД Събитието от близката политическа история на българския народ, наречено "Народен съд", придоби особено значение след промяната, извършена в края на 1989 г. и продължи да привлича вниманието на широк кръг от обществеността. Последствията от него оставиха дълбоки следи в паметта и душите не само на засегнатите пряко от необоснованите присъди на близките им. Предприетите промени от ръководството на управляващата Българска комунистическа партия и в политическата система неочаквано предизвикаха да се проявят приглушените народни сили и да изразят отрицателното си отношение към създадената нова политическа система. С особена настойчивост те изявиха открито своите искания за раздяла с миналото, когато с чужда сила бе установена чрез терор еднолична власт и заложени основите на социално-икономическа система, наричана "реален социализъм". Те пожелаха да се пристъпи към действително демократично преустройство на страната. В стремежа им за преоценка на преживяното през времето на безпрекословното господство на компартията, когато нейното ръководство действуваше в пълно подчинение на съветската политика и на сближението на България със Съветския съюз, на преден план бяха поставени съществени въпроси, чието решаване нанесе дълбоки рани върху снагата на народа. Във връзка с тях естествен е интересът към характера и начина на извършения преврат на 9 септември 1944 г. Тогава става въвличането на Българската комунистическа партия във властта и превръщането и в доминиращ фактор в нея. Тя още не разполагаше с достатъчно сили, за да приеме свободно тази роля като пристъпи непосредствено към разрушаване на старата политическа и икономическа система. Тласък към това получава с настъпателните действия на съветската армия на Запад и на Балканите. След като съветското правителство обявява война на България на 5 септември, вече на 8 септември североизточна България е окупирана ...