Книгата "Наръчник на носталгика" е закономерно продължение на появилата се преди година и вече изчерпана на книжния пазар книга на Евгений Тодоров "Записки по българския преход". Тук обаче авторът е обърнал окото на обектива назад във времето, за да ни припомни и накара да анализираме (всеки за себе си) добре ли, зле ли живяхме по Татово време. Точно затова тази книга може да се чете/приеме поне по два начина. Обхванатите от тежка носталгия наши съвременници ще намерят в нея вълнуващи описания на миналото, от които сърцата им ще забият учестено и дълбоки въздишки ще се изтръгнат от дълбините на душите им. Ще има и други, които ще усетят иронията между редовете – и не само там, ще използват тази ирония като противоотрова срещу носталгията и ще приемат книгата не като възхвала, а като отрицание на времето на Тодор Живков. Има голям риск обаче книгата да попадне и в ръцете на хора, чиито сърца не трепват нито от носталгията, нито от иронията. Да се надяваме, че за тях ще остане познанието – тази книга като никоя друга, посветена на недалечното минало, стига до най-дребните детайли. Авторът скрупульозно описва семките, бонбонките, бозата, лимонадата, трандафорите, гащите, тоалетната хартия и какво ли още не със съзнанието, че без да опознаем дребните неща от бита, няма да достигнем до пълната истина за живота ни „едно време“.