КАТО СЪН Като сън е живота. Безцелно разпиляват се нашите дни. Идват срещи и време разделно и залязват бездушни луни. А под синята вие на небето гониш някаква призрачна цел. Но когато се пръсне сърцето, връщаш всичко, което си взел. Връщаш всичко - до грам, без остатък. Със живота отминал си квит. Само мълком помъкваш оттатък погребален фалшив реквизит...