Нашите покойници са живи

Продуктов номер: 22188
Изчерпана

Автор: Иван Николов
Категория: Православна литература
Издателство: Витезда
Състояние: Нова книга
120 страници
меки корици
Първо издание: 2009
Народност: българска

---

ПРЕДГОВОР По време на скръб човешкото сърце е най-възприемчиво за приемане на спасителните истини на християнската Православна вяра. Това обстоятелство трябва да се използва умело от свещеника, и в проповедите си на погребение той трябва кратко, ясно и силно да излага църковното учение за живота и смъртта, за задгробния живот, за вечното спасение и погибел, както и за необходимостта от молитвата за починалите. Свещеникът не бива да се увлича в проповедите си при погребение от изкушението да възхвалява живота и делата на покойника, нито от тънкотщеславния стремеж да показва някакви ораторски способности, а с искрено съчувствие да влезе в скръбта на близките и да ги утеши с Евангелското слово на Христа Господа. Той не се стреми да засилва трагизма, произхождащ от печалното събитие, при което и една неуместно казана дума извиква много плач и сълзи, а неговата цел е именно да утеши наскърбените, да им каже какво следва оттук нататък, а главно да ги убеди, че техният покойник сега най-много се нуждае от тяхната молитва и духовна помощ. Това, което хората са чули на проповед при погребение, остава много години в съзнанието им, понякога и цял живот. Една добре изнесена проповед на погребение може да обърне невярващия във вярата, сектантина - в Православието, грешника - в покаянието... Затова свещеникът трябва да е добре подготвен за всяка своя проповед при погребение и никога да не лишава стеклите се на този тъжен християнски празник без своето слово. Предлаганите проповеди обхващат различни теми и в зависимост от конкретния смъртен случай или погребална обстановка свещеникът прави своя избор. Предпочетената проповед може да се прочете или наизусти, да се преразкаже със свои думи или да послужи само за основа на погребалното слово. Добрите импровизатори могат да използват само някоя от набелязаните теми и да развият своя проповед, много по-добра от предлаганите. „Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам" От автора