По своя характер книгата е първа по рода си, мисля, не само в българо-унгарски аспект. Бих казал, че тя зрееше от десетилетия, макар и всичко да беше започнало доста "невинно". В началото на 80-те години поради образованието, местоработата и длъжността ми в Будапеща българското Министерство на културата, тогава "скромно" само Комитет за култура, ми възложи издирването и описването на всички имали или имащи връзка с България места в Унгария, обработката на събраните за тях данни. Резултатите от издиреното и написаното от мен сега се появяват на бял свят на два езика в една (или две) книги: за унгарските паметни места в България на унгарски език, а за българските в Унгария - на български. Естествено, и в двете страни те са пръснати; наложи се да потърся най-подходящия начин за тяхното представяне. Реших да тръгна по пътя на хронологично запознаване със събитията, лицата или местата, а ако някое от тях по-късно е било увековечено от следващите поколения, за него споменавам на първоначалната му дата, а сетне - съответно на времето - се спирам на него подробно. Прецених за закономерно и въвеждането на периодизация, адекватна с историята на българо-унгарските взаимоотношения. Затова написаното е насочено в нейното русло. Хронологичното и периодизирано изложение може би е най-целесъобразното, тъй като паметните места - съвсем естествено - са не само тясно свързани със столетните двустранни контакти, но по същество са и тяхна последица. По тази причина книгата връща на днешния ден много забравени, а може би и непознати за обществеността факти; с това тя би могла да подскаже инвенции, да доведе до промени, още повече, че от общите ни паметни места сме обозначавали, а и днес маркираме твърде малко. Като всяко начало книгата ми вероятно няма да бъде нито пълна, нито съвършена; с благодарност бих приел всяка бележка и помощ. Намерението ми беше едно: да разкажа за общото минало и неговите неизброими следи с поглед към бъдещето, защото ние и идващите след нас поколения сме длъжни да възродим, одухотворим и да обогатяваме по-нататък традициите. Това е повелята на историята на двустранните ни контакти, на тяхното настояще и бъдеще. Будапеща, март 2002 г. Авторът