Насред село тъпан бие • Хумористични български народни песни

Продуктов номер: 7887
Изчерпана

Автор: Пепо Дочев
Категория: Българска културология, етнология и фолклор | Музика
Издателство: УИ Св. св. Кирил и Методий-Велико Търново
Състояние: Нова книга
59 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

Народната песен е едно от най-ценните достояния на българската национална култура. Изминала дълъг път на развитие, нейното начало се губи далеч в езическите епохи. Песните, съпроводени с музика и танци, са неотлъчни спътници на народа ни през многовековното му съществуване. Българската народна песен представя неделимо съчетание между думи и мелодия. Едни певци усвояват и възпроизвеждат песента точно така, както са я чули, други забравят или преиначават някои места. Трети, по-даровити, прибавят нещо свое, допълват и украсяват мелодията или текста. Така се образуват варианти на дадена народна песен - мелодични и текстови. В този процес на създаване, развитие и разпространение на фолклорните произведения се проявява колективното творчество - всички, изпълнители вземат участие в художественото изграждане на песента в рамките на дестния народен стил. От най-далечно минало и до днес народната песен отразява живота, най-съкровените чувства на хората. Тя звучи в делник и празник, при работа и почивка. Лее се през време на летните полски работи: на оран; жътва; копан; розобер и сенокос; на харлан и по гроздобер и на връщане от полето. На седенки и тлаки, където моми и невести предат, плетат или везат своите чудни шевици; ронят царевица или слънчоглед; диплят тютюн. Песните не стихват до късна доба през есенните и зимните нощи: изкусни певци, певици и свирачи с песен разказват за български юнаци и народната неволя, пеят се лазарски, коледарски, любовни, сватбарски песни. Народна песнопойка, Държавно издателство "Народна просвета", София, 1982, Елена Стоин, стр.3, 4 Хумористичните народни песни, макар и не толкова много на брой, в сравнение с песните имащи текст с друга тематика, са оригинални, актуални и до днес. Те засягат злободневни теми, интерпретирани от българския народен гений по невероятно саркастичен или забавен начин и имат свой облик и звучене. Именно такива песни от почти всички фолклорни области в България са поместени в сборника. Една част от тях са станали популярни чрез изпълненията па известни певци и певици като Борис Машалов, Кайчо Маленов, Костадин Гугов; Гюрга Пинджурова, сестрите Кушлеви и др; останалите се публикуват за първи път. Голяма част от песните, поместени в сборника са дешифрирани от аудио записи, а друга, по-малка - възстановени по памет. Всичките са аранжирани от съставителя по достъпен за свирене начин, без самоцелни и излишни усложнения от техническо естество. Представени по този начин песните са предназначени предимно за изпълнение на акордеон, но могат да се свирят и на други, подходящи за характера и стила им музикални инструменти. От съставителя