Според мен всички стихове, които сьм написал, са израсли на една и съща, така да се каже, лирична територия, тъй като всички те са автобиографични. Тяхната територия - това са моите лични преживявания. А ако някой вижда в тях противоречивост, то това ще бъде напълно оправдано, защото противоречив е самият ми живот. Аз сьм израснал и сьм се формирал като човек в най-далечната провинция, на село, и детството и юношеството ми са преминали при условията на предишния живот. Градските теми и виждания са нещо, което ми беше наложено от обстоятелствата като биография много по-късно. Затова и в моите градски преживявания продължават да се проявяват виденията от ония години. Те като че са написани и от друг човек, като че са късове от друг живот. И едните и другите стихове са "мои", но те отразяват вижданията и спомените ми от различно време. И тъкмо противоречивостта им за мен е доказателство за тяхната достоверност, за тяхната истинност... Андрей Германов