СЪДБА Не можеш да се скриеш ти, не можеш. Навярно вече си разбрал това. Усещаш ли как всичко те тревожи и как за всичко трябват сетива? В прозореца ти есенният вятър подхвърля мъртви летните листа.. Разбираш ли - така е на земята. След раждането идва и смъртта. И тежка круша клоните превива, преди към плочите да полети. Разбираш ли как всяка съпротива намира вече своите черти? Навярно всичко в теб ще се повтори, човеко, от природата роден. Ти също си дърво с листа и корен. И даваш плод. И падаш уморен...