Небехранилище

Продуктов номер: 28807
Изчерпана

Автор: Осип Манделщам
Категория: Руска литература
Издателство: Ерго
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789548689236
614 страници
твърди корици
Първо издание: първо издание, 2012 год.
Народност: руска
Преводач: Владимир Морзоханов

---

Осип Манделщам е роден в нощта на 2 януари 1891 г. във Варшава. През 1897 г. семейството се заселва в Санкт Петер­бург. Понякога О. М. е възприеман като интуитивен, ирационален, сюрреалистично-хаотичен поет. Вярно е само първото твърдение. Действително до голяма степен интуитивно поетът изгражда в произведенията си здрава и цяла смислова верига, макар да осветлява само отделни брънки от нея. Въпреки това мисленето на Манделщам не е линейно, а многопосочно-пространствено.
Става дума за живо смислово пространство – дълбоко, плътно и богато, в което отделните ядра са свързани с многоброй­ни, разнообразни, разнопосочни връзки. С такива връзки, със силите на при­вличане и отблъскване, той е свързан и с явленията от живота, и с културния контекст, и с културното наследство. Осип Манделщам не е интелектуален склададжия: ерудицията му не е разпределена по удобни рафтчета и чекмедженца, а е в непрекъснат процес на растеж, зреене, плодене – съединена, неотделима от реалния жизнен опит. Върховната етическа отговорност за осъществявано­то в човека, в поета развитие на света доминира в цялото му творчество.
„Като пропуск за влизане в поезията служи вярата в нейния свещен харак­тер и чувството за отговорност за всичко, което се извършва в света.”
Надежда Манделщам


Notre Dame

Бе съдил римски съд там чуждия народ,
където храм стои и радостно разперва,
подобно на Адам, за пръв път сякаш нерви
и с мускули трепти лек кръстовиден свод.

Ала личи отвън потайният му план:
на арките тук бди поддържащата сила,
та тежкият товар стената да не смила;
и сводът дръзновен бездействащ е таран.

Стихиен лабиринт, загадъчни гори,
на дух готически разсъдъчната пропаст
и мощ египетска, и християнска кротост,
тръстика редом с дъб – и вред отвес цари.

Но в твоите ребра огромни, Notre Dame,
когато ден след ден внимателно се вглеждах,
все по-уверен бях, от недобрата тежест
че красота и аз все нявга ще създам…

1912