Небесният преврат. Осъденият на смърт чрез обесване се завръща. Политически дневник, писма, статии, кроежи. Драги читателю, държиш в ръцете си необикновена книга от необикновен българин. За него още през далечната 1892 г. д-р К. Кръстев възкликва: "И не е далеч времето, когато славното име на Светослав Миларов ще стои редом с безсмъртното име на Христо Ботев..." Ето 111 години по-късно това време дойде. Кой е този неизвестен за широката публика съперник по величие на Ботев, за когото и Захари Стоянов се произнася като за "гений, който се е манкирал"? Като как се самоопределя Миларов? Ето как: "Нито съм гений, нито съм бездарен." Обаче безспорната му на места гениалност не трябва да се търси в чисто литературен план - тоз цариградски българин поразява с политическото си безхитрие, с интелектуалната си естественост и ако щете, с хармонията със самия себе си дори когато се пита и сам се чуди за неща като вселенското устройство и промените, които очаква да се случат. Представете си - отпреди век и повече Миларов изисква нуждата от "силното средство на гласността" да стане част от социалната хигиена, понятие, за което някои от нас чуха за първи път от устата на фюрера на великата криминална революция.