Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908)

Продуктов номер: 8802
Изчерпана

Автор: Тодор Петров
Категория: България след Освобождението до 1944г.
Издателство: Военно издателство
Състояние: Нова книга
184 страници
меки корици
Първо издание: второ издание, 2002
Народност: българска

---

100 години от Илинденско-Преображенското въстание Настоящата монография има за цел да изясни мястото и ролята на нелегалната армия на ВМОРО в освободителната борба на българите от Македония и Одринска Тракия, нейните същност и значение. Значително място се отделя и на задачите и на организационната структура на четническия институт, както и на подготовката му за въоръжена борба. Разкрити са и гамата от репресивни мерки, използвана от султанските власти за унищожаването на четите на ВМОРО, както и борбата на четническия институт с чуждите въоръжени пропаганди. Хронологично трудът обхваща периода 1899— 1908 г., т. е. от създаването на четническия институт до Младотурската революция, когато четите на организацията са временно разпуснати. При написването на монографията е използван хронологично-проблемният метод, което позволява събитията да бъдат представени както в дълбочина, така и в ширина, а също и да бъдат избегнати ненужните повторения. Изследването е разработено въз основа на богат архивнодокументален материал, в по-голямата си част непускан досега в научно обращение. Това са предимно документи, съхранявани в различни български архиви. Използвани са най-вече документът от Централния държавен архив (ЦДА), Българския исторически архив при Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) и Централния военен архив - гр. Велико Търново (ЦВА), а също и от Научния архив при Българската академия на науките (НА-БАН), от Българския историчес ки архив при Народна библиотека "Иван Вазов" - Пловдив (НБИВ-БИА -Пловдив), и от Държавен архив - Пловдив (ДА - Пловдив). По-важни фондове са тези на Министерството на външните работи и изповеданията (ф. 176), на канцеларията на тайния кабинет на княз Фердинанд I (ф. 3) и фонд "Националноосвободителни борби в Македония и Одринско" (ф. 771), всички от ЦДА, фондът на Върховния македоно-одрински комитет (ф. 224) и колекцията със спомени на участници в националноосвободителните борби в Македония и Одринска Тракия (кол. № 42), съхранявани в НБКМ-БИА, фондовете на Оперативно (ф. 24) и на Разузнавателно отделение на българската армия (ф. 23), намиращи се в ЦВА, фонд "ВМОРО и ВМОК" (ф. 23) в НБИВ-БИА (Пловдив), както и множество лични фондове на участници в националноосвободителните борби на българите от Македония и Одринска Тракия - Спиро Олчев, Евтим Спространов, Петър Дървингов, Георги Минков, Йордан Тренков, Петър Юруков и др., на български дипломати - Атанас Шопов, Михаил Сарафов и др. При разработването на труда са използвани и публикувани документи. Това са преди всичко документални сборници, публикувани напоследък у нас, в това число и документи на султанските институции, съхранявани в турските архиви, някои документи, съхранявани в руски архиви, публикувани през 60-те години от К. Струкова, английски, австрийски и сръбски дипломатически документи, както и документи на ВМОРО, публикувани в Скопие. За изясняването на проблема от мемоарната литература са използвани главно записаните и отпечатани от проф. Л. Милетич и Ив. Орманджиев спомени на участници в националноосвободителното движение в Македония и Одринско, а също и спомените, публикувани на страниците на сборник "Илинден" и сп. "Илюстрация Илинден". Сведения за темата са извлечени и от съвременния периодичен печат - вестниците "Автономия", "Глас македонски", "Вардар", "Вечерна поща", "Илинден", "Революционен лист", "Реформи", "Камбана" и др. Ползвани са и множество брошури и статии, написани от дейци на организацията - Хр. Матов, П. Пенчев, К. Нунков, Хр. Караманджуков, Н. Зографав и др. Използвани са също направените досега частични изследвания по този проблем. Накрая искам да подчертая отново, че независимо от проявявания интерес към създаването и развитието на четническия институт на ВМОРО в Македония и Одринско до 1908 г., досега проблемът не е изследван цялостно. От друга страна, поради неговата широта не е възможно в едно изследване да бъдат изяснени в еднаква степен всички негови аспекти, поради което те са засегнати по-малко или повече в зависимост от важността им за изясняването на темата.