Тези разкази са за мои приятели с физически увреждания, които ги лишават от личната им свобода и ги правят зависими от помощта на втори човек. Някои от тях са в инвалидни колички, други са незрящи, но всички те са с развит интелект, дарба, чувство, вяра. Искам да бъда винаги край тях, за да им напомням: техният чист съзерцателен живот има по-висок смисъл от нашия, често изпълван с осъзнати грехове и суета. Съжалявам, че не успях да напиша за всеки поотделно, защото са много. Но докато четат тази книга, нека мислят, че всяко едно от посланията е адресирано до тях. Защото ги обичам... М. Еклесия