Аз плача над съдбата ти голяма, аз викам в полунощ и полуден като на майка: Мамо, мамо! Ти пребъди, пожертвай само мен! Хвърли ме на оголени чукари, на псета и на вълци ме хвърли... България! България!! България!!! Мълчание. Душата ме "