Събраните в тази книга есета се отнасят към различни аспекти на живота у нас през последните десетилетия държавен социализъм и след него. Те имат за свое общо качество интерпретативния момент. Осмислянето на съвремието е особена работа, едновременно благодарна и неблагодарна. Благодарна, доколкото човек притежава собствен опит от ставащото наоколо, а оттук и повишена способност за вникване и тълкуване. Неблагодарна поради силната зависимост на осмислянето от момента и от собственото позициониране. С отместването на "наблюдателния пункт" миналото се вижда по различен начин, изменя се хоризонтът на очакванията, количеството песимизъм или оптимизъм в преценката на настоящето и бъдещето, по-нататък от значение е сравнението с положението другаде и пр. Това прави всяко осмисляне провизорно, проблематично и подлежащо на преоценка. Човек постоянно чувства подтик да ревизира и "осъвременява" написаното, за да го направи съзвучно с нови настроения и очаквания. Есета възникнаха през последните пет години и бяха многократно редактирани. Те дават известна представа за предмета, който третират, но същевременно носят силен отпечатък на ценностно отношение. Преживени у нас и силно контестирани в обществото смисли и значения на събития и на прости "неща от живота" се подемат в критичен размисъл на спокойствие и в отдалечение. В крайна сметка като че ли надделяват песимизмът и горчивината.