Незабравените габровски възрожденци в Букурещ

Продуктов номер: 28879
Изчерпана

Автор: Лука-Франчиск Велчов | Лучия Керчова-Пъцан
Категория: Балканска история | Български мемоари и биографии
Издателство: Кота
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789543053360
182 страници
меки корици
Първо издание: първо издание, 2012 год.
Народност: българска

---

Книгата, която са написали Лучия Кирчев-Пацан и Лука Велчов, дългогодишен председател на Дружество „Братство", общопризнат лидер на българите в Румъния, един от най-достойните представители на българската интелигенция в тази страна, има свойствата на добросъвестно и на високо научно ниво изпълнено изследване, изложено на популярен и достъпен език за всеки интересуващ се от темата читател. Това е един интересен и увлекателен разказ за съдбата на старата и по-новатата българската емиграция във Влашко. Книгата е адресирана обаче не само към обикновения читател - тя е и един призив към днешните политици както в България, така и в Румъния, да обърнат най-сетне внимание върху сериозния и важен проблем за запазване и възстановяване на паметниците и обектите, свидетелствуващи за ключовите моменти в историята на българското Възраждане, свързани с румънската столица. Тези паметници обаче са и исторически свидетелства за полагане на основите на приятелските отношения на двете съседни страни. Омрачени от някои по-късни неблагоприятни събития от нашата история тези отношения днес трябва да бъдат възстановени, ако ние се стремим да станем цивилизовани европейски страни. В това се състои актуалността на тази книга и ние се надяваме, че гласът на авторите няма да остане глас на викащия в пустинята.
Едва ли има град, както отбелязват и авторите, който би могъл да се конкурира с Букурещ като място, в което се намират толкова паметници, свързани с историята на българското националноосвободително движение, което е довело в крайна сметка до възстановяване на българската държавност. Малко са големите личности в българското Възраждане, които да не са споменати в тази книга, като живели и творили в Букурещ - като се започне от светия отец Софроний Врачански и се стигне до такива титани на българското революционно движение като Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов и други. Освен това в Букурещ се полагат основите на новата българска наука и култура, литература и журналистика. Преди двеста години тук излиза първата българска печатна книга, написана на новобългарски език, тъй нареченото „Софроние", която получава голямо разпространение не само в Румъния и в България, но и в Бесарабия. Аз съм виждал екземпляри от тази книга в някои български семейства в Бесарабия, които за никакви пари не бяха съгласни да ми я отстъпят, тъй като я пазят като скъпа семейна реликва. Тук се пишат и издават книгите на Каравелов, на Христо Ботев, на Иван Вазов и много други изтъкнати български възрожденски писатели. Тук се изковават основите на българската национална идеология, която е послужила като пътеводна не само за освободителните борби, но и за изграждането на новата българска държава. Тук се създава българският театър, тук се създава и българската журналистика, издават се първите български вестници и списания.
Но книгата съдържа и един печален аспект. Това е и история на безпаметството както на българския, така и на румънския чиновник. История на забравянето и разрушаването, на равнодушието и безхаберието, което няма да бъде пресилено да бъде наречено и престъпно. Оттам иде и болката, която неизбежно ни придружава, когато четем за съдбата и съвременното състояние на българските светини в Букурещ.
Не искам да преразказвам книгата, защото няма да го направя по-добре от самите автори. Радвам се, че именно Лука Велчов е инициатор за написването на тази книга, защото едва ли има в Румъния и в България човек, който да е в състояние да разкаже по-добре за българските паметници в Букурещ. Водил ме е по улиците на румънската столица, показвал ми е всички тези обекти, разказвал ми е за тях. А и не само на мене. На всеки българин, който е съхранил в себе си поне капка родолюбие, му иде да се разплаче, а някои са го и правили. Трябва ли да се учудваме, че румънски чиновници разрушават български паметници в столицата си, когато българските политици не им обръщат никакво внимание? А когато им обръщат, нищо хубаво от това не излиза, а напротив! Разбира се, с това в никакъв случай не се опитвам да оправдая действията на разрушителите. Защото и румънският чиновник не бива да бъде лишен от държавническо мислене и мъдрост. Не бива да се забравя, че историята на българската емиграция е неделима част и от румънската история. Тя е свързващо звено между двете съседни държави, между двата народа и е пълна безотговорност да действаш по такъв начин, като се възползваш от равнодушието на колегите си оттатък Дунава. Та нали голяма част от българските емигранти са станали и част от румънското общество, допринесли са със своя труд, със своя талант и за новото си отечество! Но такава е човешката история - едни създават, други разрушават. Едното характеризира едните, второто - другите. Славата на Херострат не е най-добрата слава, но който не е в състояние да създаде нещо, го блазни и славата на унищожителите.
Добрият политик не е този, който помни само лошото, добрият политик е този, който съхранява и развива най-добрите традиции на своите предшественици. Не е ли по-достойно да се съхранят традициите на добрите отношения между българи и румънци, основите на които са положени чрез приятелството и политическото сътрудничество на българските водачи и румънските политици от XIX век - такива като митрополит Дософтей, поканил и създал условия за дейността на отец Софроний; Александру Йоан Куза, Михаил Когълничану, Б. П. Хашдеу, оказвали политическо съдействие на Георги Раковски и другите представители на българската революционнаемиграция, за които ни напомня настоящата книга? Не е ли това едно политическо богатство, което трябва да се съхранява и увеличава, а не да се тъпчи и разрушава?
Но нека бъдем оптимисти, в края на краищата надеждата е това, което ни крепи. Ще ми се да вярвам, че книгата ще има не само просветителен ефект, макар че и това не е малко. Ще ми се да вярвам, че един ден политиците от двете страни на Дунава ще седнат на една маса и ще обсъдят въпроса какво може конкретно да се направи, за да се съхрани от унищожаване историческата ни памет. Тази памет, без която не можем да минем, защото който не помни миналото, няма и бъдеще.
Има едно изказване, че съседът е понякога по-близък и от брата, защото братът може да е далеч, а съседът е винаги до тебе. И от това какви са отношенията между съседите, до голяма степен зависи и животът им. Стига сме се затваряли, време е да си отворим душите и да си кажем взаимно: „Добър ден, съседе!" - „Бунэ зиуа, вечине!" И да си подадем ръка. Тогава денят ще бъде хубав и за двамата. Но добрите отношения се градят не само с хубави думи, но и с добри дела.
Д-р Николай Тодоров,
преподавател по български език в Българския теоретичен лицей „Христо Ботев"
гр. Букурещ