Някога и недотам отдавна

Продуктов номер: 10515
Изчерпана

Автор: Светлана Байчинска
Категория: Литературна критика
Издателство: Пет звезди
Състояние: Нова книга
174 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДУМИ - ЗА НЯКОГА И НЕДОТАМ ОТДАВНА... Събраните в тази книга театрсито-критически текстове не са нови - повечето от тях са писани в 80-те години, в така наречените "застойни времена", които бяха времена и на нашата театрално-творческа младост. Останалите - в 90-те, когато - вече съзрели като хора и професионалисти - всички ние се оказахме изправени пред "предизвикателствата на прехода" (а лично аз - и пред тези на майчинството). Всички представени тук критически "опуси" имаха своевременните си "премиери" благодарение на хората, които тогава списваха и редактираха "Театрален бюлетин", "Гестус", вестник "Култура" и списание "Театър" и носеха отговорността за подбора на публикациите: Никола Вандов, Копринка Червенкова, Антоанета Войникова, Сашо Жеков, Ина Гюлева и други колеги, които искрено обичам и уважавам и до днес. Обстоятелството, че те бяха отпечатани тъкмо в тези издания, които се ползваха с несъмнен авторитет и се четяха от цялото театрално съсловие, беше особено значимо за мен - и като признание за професионализъм, и като гаранция за предстоящ колегиален диалог. И такива диалози, за мое щастие, тогава наистина се случваха - изказаните в тези текстове идеи активно се коментираха, оспорваха, доразвиваха... Навярно затова години наред не бях посягала към папката с надпис "Личен архив", която кротко си лежеше в най-долното чекмедже на бюрото ми. В живота на всеки от нас, обаче, идват такива моменти, които те карат да отвориш чекмеджето, да измъкнеш оттам някогашните си съчинения и да ги препрочетеш. Преди две-три години го сторих и аз, по съвсем конкретен повод: предстоеше ми лекция за драматургията между двете войни в Пловдивския университет, където вече преподавах история на българския театър - затова и реших да погледна някогашните сп анализи на "Албена" и "Майстори"'. Няколко седмици след това, по все същата причина, отворих студията си "За един неизбежен край и едно възможно начало", обзорните си статии и рецензии... и започнах да говоря на студентите си за "театъра във времето на социализма"... Мисля, че им беше интересно - защото не спираха да задават въпроси и настояваха за още, и още разкази... Всъщност именнотяхното любопитство ме наведена мисълта за направата на настоящата книга. Давах си сметка, разбира се, че като цяло тя ще бъде по-скоро "портрет на критика като млад", отколкото "панорама на две театрални десетилетия" - затова доста дълго се колебах дали да предприема тази стъпка. Колебах се и защото ясно съзнавах рисковете от подобна "реанимация", възкресяваща текстовете, но не и контекста... Отново и отново се връщах към някогашните си съчинения, опитвах се да си представя как биха звучали те "сега и тук" - и в крайна сметка се реших повторно да ги извадя на бял свят. Защото, струва ми се, техният "коефициент на полезно действие" все още не е съвсем изчерпан. И още - защото като театрален историк напълно споделям тезата на Пол Рикьор, че онова, което историята иска да обясни или да направи разбираемо, в последна сметка са хората - с техните жизнени ценности, поведенчески мотиви, вкусове и пристрастия. Искрено се надявам, че събраните в тази книга 4някогашни" текстове, ще се окажат достатъчно "исторични" тъкмо в този смисъл.