Нишавските българи

Продуктов номер: 8151
Изчерпана

Автор: Стоян Райчевски
Категория: Българска културология, етнология и фолклор
Издателство: Балкани
Състояние: Нова книга
335 страници
меки корици
Първо издание: 2004
Народност: българска

---

Поредица „Памет” ВЪВЕДЕНИЕ: Нишавските българи е название, с което обозначавам българите от поречието на река Нишава, между Цариброд до вливането й в Морава с главни градове Ниш и Пирот. Сред местното българско население и по-конкретно сред преселниците от Пиротско, дошли в българската държава след 1878 г., е съхранено старо самоназвание "нишавци", което може да е формирано тъкмо от името на реката Нишава, но също и от старинно име на град Пирот - Нишава. Макар и рядко, в документи до XVIII век град Пирот се споменава и като град Нишава. За това и съседната на Нишката епархия, Пиротска епархия със седалище в град Пирот, се нарича Нишавска епархия и нейният екзархийски митрополит се титулува Нишавски, а този на Ниш - Нишки. Връщам това старо самоназвание към живот в тази книга, защото целта ми е да покажа съдбата на българското население по поречието на река Нишава и проявите на неговото народностно самосъзнание в периода до Берлинския конгрес от 1878 г., който откъсна този край от освободена България. Тук няма да се спирам върху етнокултурната, т.е. на етнографската характеристика на това българско население, за която изобилстват материали в цитираните извори. Ще отбележа само, че тъкмо неговата етнографска характеристика напоследък е предмет на етнокултурни, езиковедски и исторически публикации в съвременната сръбска и югославска научна книжнина. В тях проличава една тенденция да се борави спекулативно с традиционни названия на български етнографски и регионални групи, като "шопи", "торлаци" и др., за да се утвърждава в литературата и в общественото съзнание тезата, че в Западните покрайнини и въобще на запад от българо-сръбската държавна граница има етнически общности "шопи","торлаци" и др., различни от българите. (Живкович, В. Торлак, Пирот, 1994, с.23-33; Трифоноски, И. Шопи у Македонии. -Балканика, IV, Београд, 1973; Сотиров, Сп. О Шоплуку и Шоповима; Колев, Драган Шоплъкът между другото; Велики атлас света, Београд, 1973). Така български етнограф ски общности, останали извън пределите на българската държава, се обявяват постепенно за "етнически" и "народностни" общности, различни от българите. Тук няма да коментирам и внушенията с оглед на едно по-далечно развитие на подобна идея за регионализма, като се знае, че българската етнографска и регионална област "шоплук", т.е. земята на "шопите", обхваща и цялото Софийско поле, което ще е предмет на отделно изследване.