Номади • Омагьосаният меч Книгата на класика на казахската съветска литература Илияс Есенберлин "Номади" за всички казахстанци е не само пътуване през историята на тяхната родина, но и художествен стимул за национална самоидентификация, за усещане на участието им във формирането на цяа геополитически и културен пласт върху огромното пространство, наречено Евразия. Сърцето на Евразия е степта Дещ-и-Къпчак, представлявала едновременно империя (от историкодържавна гледна точка), субконтинент (от географска гледна точка) и гигантски етнокултурен анклав. Дещ-и-Къпчак се е простирала от Алтайските планини до черноморското крайбрежие на Крим и от Памир до Волга, обхващайки териториите на няколко съвременни държави, десетки национални култури и множество конфесии и вярвания, често отличаващи се "от небето до земята". Обаче именно Небето и Земята са станали основни философски категории за номадите, опора на жизнената им Дейност, символи на езическата им култура и на мисленето им. Небето - Тангра - е дало вярата и е станало духовна опора за номада казах (тангрист) в безкрайната степ, миришеща на треви, наситена като с аромат с аруахите - духовета на предците. Писателят-историк Илияс Есенберлин (1915-1983) е не просто класик, но и основателка жанра "литературна-художествена летопис" в съвременната казахска литература. Автор е на множество романи повести и разкази.