Теодор Щорм обогатява немския реализъм от втората полови¬на на 19. век с поетичната си белетристика. Подбраните в този том новели концентрират вниманието на българския читател към един позабравен автор и ни позволяват да го открием отново като пе¬вец на единствената реалност - любовта. Въпреки дистанцията на времето новелите звучат съвременно и носят на читателя истинска естетическа радост. Съвременният читател може да си позволи да чете Теодор Щорм извън изискването за реалистично описание и да се наслади на иносказателния тон, на поетичните дълбини, на примамли¬вото безвремие на характерите. Може да си позволи и да забележи, че отвъд всички драми, трагедии или спокойно щастливи финали винаги и непрестанно става дума за любовта. Говоренето за любовта обаче е толкова дискретно, описанията са толкова приглушени, че почти незабелязваме как в звуко-, шумо- и светлоизолиращата среда на текста тя празнува своето всеприсъствие: ненатраплива и фатална, неизискваща и неподчиняваща, непротивопоставяща и безвъзвратно разделяща.