Одисея

Продуктов номер: 6953
Изчерпана

Автор: Омир
Категория: Балканска художествена литература
Издателство: АНУБИС
Състояние: Нова книга
426 страници
твърди корици
Първо издание: 1995
Народност: старогръцка
Преводач: Георги Батаклиев

---

Библиотека Класика МИТ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ В ОМИРОВАТА "ОДИСЕЯ" Нейното безсмъртие е осигурено дори само с факта, че името и е станало символ на идеята за премеждие. Много образи и представи, родени в приказния й свят, като митичен коефициент на езика, пренасят в съвременността опита на миналото и неусетно ни правят исторически хора. Но претопена в движението на човешката култура, поемата на Омир се нуждае от опората на самата литературна творба, за да не загуби напълно конкретния си смисъл. Какво още би могла да ни каже "Одисея" в 1994 година, щом като от създаването и са минали почти три хилядолетия? Наистина тя се чете без усилие с интригуващата си фабула, с премеждията на търсещия човек и щастливия край, тъй примамлив за всяко време. Но не вечния и смисъл има нужда да подчертаваме в случая, а онова, което вече не разбираме. Нужно е да оживим и вкамененото значение, за да прибавим към възхитата от вечния смисъл радостта от толкова трудното връщане назад, позволяващо същевременно да погледнем настоящето с чужди очи, да го усетим отвън като сложен продукт на хилядолетен духовен труд. Ето за какво става дума. Преди всичко е неточно да говорим за поемите на Омир като за литературни творби. Обемът и проблематиката на старогръцкия епос отговарят на задачите на цяла литературна епоха. "Илиада" и "Одисея" завършват фолклорния стадий на древногръцката литература и същевременно са първите писани творби, първи продукти на личното творчество. Създадени на границата на варварството и цивилизацията, те носят белезите на великите творения, възникващи на междата на две епохи. Всъщност те са резултат на усилията на няколко поколения. Затова, кондензирали огромен човешки опит, Омировите поеми се издигат до универсалност, която не се среща често в историята на културата. Поемите на Омир надхвърлят рамките на художествено произведение и по начин на ползване. На времето си те изпълняват функцията на своеобразна наука-мъдрост. В зората на античния свят поетът е философ и учен едновременно. Затова веднъж утвърдени като начало на културната традиция в Елада, "Илиада" и "Одисея" започват да се считат за извор на цялото знание и практически за учебник. По тях учат децата на четмо и писмо, но също на история и на всякакво друго знание. Постепенно Омир се налага като абсолютен образец и авторитет. От него черпят сюжети, цитират го, за да се аргументират, учат го на изуст.