Късен панаир Преди да заспим, чувахме плясък на риби върху ребрата на старите кошници. И в сънищата идваха — момичета зад тежките клепачи. Само въдиците - меланхолични палачи, бдяха над кривите кошници. Захвърлени на пясъка китари наподобяваха огромни миди, изсмукани от тишината. Уплашени, момичетата се отдръпнаха от нас и с незавършените сънища избягаха. Над високите жълти тополи - там, под ниските облаци, в тихия град панаирът пристигаше. Весело свиреха грамофони... Но само най-малкият между нас се усмихваше.