СТУД Аз знаех, че е безполезна всякаква надежда в този град да те намеря. Прозорците гаснееха от вятъра като фенери. И бавно ме обземаше жестокото предчувствие на закъснял самотник. Нощта ме гледаше от сивооките студени локви. Внезапно се стъписах между къщите сам - като в черна и студена клопка. Дърветата по двойки се прегръщаха, за да се стоплят.