Орехови думи

Продуктов номер: 18777
Изчерпана

Автор: Василка Петрова-Хаджипапа
Категория: Българска съвременна поезия
Издателство: Пламък
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789548046961
152 страници
меки корици
Първо издание: 2009
Народност: българска

---

Не само името й подсказва, че в нейния живот се сливат два хоризонта — българският и кипърският. Природната й склонност към лирична изповедност може да ни каже повече: "На древна земя присадена, / на ласкавия средиземноморски бряг, / непонятно дълго и тайно тъгувах / по синия гребен на Витоша..." Василка Петрова Хаджипапа сродява по особен начин българския поетичен език с една по различна духовност. С носталгична ирония тя нарича себе си "присадена" в друга земя и в друга култура, но истината е, че тази двойственост на възприятията и чувствата само е обогатила нейните "орехови думи". В нейните метафори трепти полъхът на балканско биле и средиземноморски вятър едновременно. Нейната отдалеченост от корените на детския спомен е породила не само обяснима носталгия, но и тънка чувствителност към всичко случващо се в нейния ден. Може би точно тази островна отдалеченост, която засилва жаждата за близост, й помага да погледне по-мащабно на себе си и на света. Затова стиховете й, дори тези за детството и за първите юношески разочарования, се извисяват над регионалното и носят знака на общочовешкото. Разбира се, това е станало възможно, защото в нейната духовна същност трепти природен усет за поетическо себеизразяване. Житейските завои само са изострили този усет. Сигурно има немалко значение и това, че Василка Петрова Хаджипапа участвува активно в духовния живот на Кипър, превежда от няколко езика, пише статии по театрални въпроси, изразява своето съпричастие към важни обществени вълнения. Тук заслужава особено внимание и това, че тя, заедно със своя съпруг, известния белетрист Христос Хаджипапа, превежда и публикува в Кипър българска поезия и проза. След първите й две стихосбирки, издадени на български "Глътка въздух" (1983) и "Отложен живот" (2003) сега пред нас е нейната нова поетическа книга "Орехови думи". Сравнението се налага от само себе си — и под българско, и под кипърско небе орехът е мъдро и силно дърво. Сигурен съм, че то е родило добри и щедри "орехови думи". Георги Константинов Орехови думи Събирах цял ден думите си ненаписани и в яки черупки ги скрих. Дойде следобедът, помислих, на ореха зелен ги закачих. Изглежда през нощта дошли са свраките крадливи, на сутринта ни думи, ни орехови люспи не открих. Сега ще ги подреждат вече бурята и вятърът и ще изпишат по небето с черупки моя ласкав стих.