ОРЕОЛЪТ НА ПАНАГЮРИЩЕ
Над Панагюрище сияе и гори
като дъга небесна ореол -
венец от дъбови и букови гори,
още когато бил е Литопол.
Тук Красенската крепост в тежък бой
възпирала османска дива сган,
а тя прииждала, прииждала в безброй
като лавина, като ураган.
И в тъмна робска нощ пак светел ореол
над войнигарския и славен град,
признат за храбростта от турския престол,
градът растял културен и богат.
Но ето - в ореола блеснали искри
и Панагюрище раздуха жар -
към свободата свята пътя той откри
с Априлския величествен пожар.
Роди се първата република у нас.
Тя беше кратка, с радост и възторг
светът отново чу геройския ни глас -
свободен глас из родния простор.
Републиката бе удавена във кръв.
Помръкна ореолът на града,
а руският велик народ се вдигна пръв
и ни дари мечтана свобода.
Как тежко, бавно над града изпепелен
проблясваше отново там дъга -
растяха поколенията ден след ден, и
ззиждаха живота ни с тъга.
Таланти се родиха в този чуден град,
величието старо възкресиха
и в надпревара със съвременния свят
разрухата, мизерията победиха.
Сега към ореола нов цвят засия -
прекрасен лъч от „Асарел-Медет"
и Панагюрище щастливо заживя
уверен и с надежда занапред.
Със своя ореол градът ще свети вечно
и ще запише новата история
за бъдещето близко и далечно,
защото вечна е България!