Често са ме питали защо българите са нямали откриватели, мореплаватели, колонизатори през началото на Новото време. Боя се, че отговорът е един: не са го поискали. Пък ето, Димитър Тодоров -скромен, усмихнат и Ведър, е покорил света като пешеходец, алпинист, неуморенпътешественик изобщо. Най-подкупващото в неговите описания си остават личният поглед, призе-мяването на смайващи наблюдения и иронични изводи. С една дума - екстазът на един късен потомък на великите европейски откриватели, закъснял по ред исто-рически причини, както бива и с всичко българско. Което си има пък и своя чар. Завиждам на неизкушения наш читател, че ще преброди чрез тази очаровател-на книга неведоми земи и предели и вероятно ще размисли дали чак такова зло за наши дни е глобализацията - плашило за съвременните хора.