Съставител: Александър Раковски Идеята за избора на тези стихотворения от Вътъо Раковски ми дойде в момента, когато трябваше да сложа ред в компютъра му, непосредствено след неговата смърт. Тогава се натъкнах на безброй нови и непечатани стихове. В повечето от тях се правеха директни алюзии за смъртта и за това, което идва след нея. Въпреки голямата ми скръб, колкото и да е странно, тези последни изповеди неми прозвучаха като песимистични или черногледи. Те просто въплъщаваха желанието на един творец да се проектира в отвъдното, да погледне на света отстрани и отгоре, да го обхване от различни гледни точки. Мисля, че този стремеж дава дълбочината и философския заряд на стиховете. Отвъдното винаги е привличало поета. Още в по-ранните му произведения се забелязват плахи намеци за един друг свят. Те изграждат една тънка нишка от предчувствия, която става все по-видима с времето. Сега, когато Вътъо Раковски вече не е сред нас, тези предчувствия за другия свят ни карат да усетим как поетът е гледал на него - със страх или с надежда? Отговор можем да намерим в самите стихове. Те показват как човекът, който ги пише, подготвя съзнателно прехвърлянето си в един друг свят, свят, който сякаш му е бил винаги по-близък. АЛЕКСАНДЪР РАКОВСКИ ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ВРЕМЕТО Да влезем в мрака на отвъдното със свещ в ръка, да осветим частица от пространството, което не познаваме поне за себе си, ако не за другите. Като се върнем тука, духнали свещта, и можем да разкажем какво видяхме там, отвъд, от другата страна на Времето.