От себе си не си отивай • Мемоари + CD

Продуктов номер: 10371
Изчерпана

Автор: Недялко Йорданов
Категория: Български мемоари и биографии
Издателство: Ню Медиа Груп
Състояние: Нова книга
464 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

ПАК УВОДНИ ДУМИ... Сега, когато трябва да продължа разказа за живота си, изпитвам твърде противоречиви чувства. Всъщност живял съм още 35 години. Ужасно много и ужасно малко. Всеки възрастен човек, предполагам, си казва: "Животът е един миг, кога се изнизаха годините, кога бях млад..." Банални думи за банално усещане. Обаче сега, когато трябва да опиша всичко, което ми се е случило, се оказва, че то е страшно много и страшно дълго. Затова ще се опитам да го разделя на две половини: преди 10 ноември и след 10 ноември 1989 година. Така делим вече живота си ние - онова поколение, което лека-полека започва да си отива. Всъщност тази дата преобърна и моя живот. Никога не съм очаквал, че това може да ми се случи приживе. Но нека не бързам. Нека започна от онова време, което днес предизвиква у едни носталгия, у други - яростно оплюване. Времето на така наречения тоталитаризъм. Или - както го наричат сегашните демократи - времето на комунистическия режим. Никой още не е дал точна оценка на това време. Може би е рано, може би у нас все още са твърде силни политическата нетърпимост, мимикрията, конюнктурата - от една страна, а, от друга - злорадството от досегашния провал на така дългоочакваната демокрация. Появиха се филми, които показват това време единствено като време на терор, на убийства по лагерите, на смазване на всяка свободна мисъл. Авторите им са хора, които никога лично не са изпитали на гърба си всичко това. Но все по-често гледаме и прекрасните стари филми от същото това време. И си казваме: "Да, тогава изкуството процъфтяваше". Сложно е, наистина... Имам да разказвам за 19 години до 10 ноември и за още 16 години след това. Искам да бъда пределно искрен, какъв смисъл има иначе да се захващам с такава дълга и болезнено мъчителна задача. Казвам така, защото наистина, когато се връща в миналото, човек го преживява отново. Когато писах първата част на този роман, след дълго стоене пред компютъра ставах да си почина и в първия момент не знаех къде се намирам. В кое време и на кое място. Очаква ме същото изпитание. Завърших първата част на тези спомени с погрома върху трите ми пиеси... Но без никакво отчаяние... Бях толкова млад Само на 29! CD - Недялко Йорданов - Някога, някога 1. Някога, някога 2. Момичето тръгна на бойна 3. Реката 4. Нашата къща 5. Бургас 6. Старческо 7. Червената шапчица 8. Ще те накарам да се влюбиш 9. Да си тръгнем веднага 10. Незаконна любов 11. Лисичката 12. Ще си отидем вече 13. Ах, дните 14. От себе си не си отивай 15. Песничка 16. Смърт смъртчице 17. Не зная колко още има 18. Полковник Стоянов 19. Господин прокурор 20. Нежна песен 21.Любов 22. Точно в два без петнайсет 23. Ангел мой