Настоящата книга е своеобразно въведение във философското осмисляне на екзистенциалната проблематика в българската литература в един ранен етап от нейното развитие. Интерпретирано е отношението към смъртта, страха, отчуждението, меланхолията, абсурда и пр. в творчеството на възрожденските автори, на Ст.Михайловски, Пенчо Славейков, П. Ю. Тодоров, Д. Бояджиев, Яворов, Дебелянов, Антон Страшимиров, Вл. Полянов, Г. Райчев, Ем. Станев и др.