На пръв поглед книгата е съставена от отделни разкази, но някои мотиви преминават от един разказ в друг, повтарят се и някои от героите, макар да носят различни имена – като актьори, които се появяват в нови, различни костюми, но могат да бъдат разпознати.
Коя е Дагоберта? Жена, загадъчна и странна, като името си. Очаквайки да види Дагоберта, читателят ще срещне различни жени, копнеещи и будещи копнеж, страдащи или причиняващи страдание, духовно извисени и първични, съвременни, но понякога носещи генетичен спомен от преживявания в други епохи. Жени, които отстояват себе си в привидното скучното българско всекидневие, при съприкосновението с други страни и култури: Рио де Жанейро, Лисабон, Тунис, Брюксел, Париж, Рим, Варшава, Осло... Те ни стават еднакво близки, ако в тях сме намерили частица от душата си.
Възможно ли е, след като сме преживели различни изпитания, да си възвърнем добротата, която зарежда с жизнени сили? Финалът на книгата е изненадващ: просто се случва, след дълго лутане, да открием не онова, което сме предполагали. Но дали това е лошо?