Авторът прави опит, привличайки неизследвани текстове от най-разнообразен произход – от митовете и фолклора до вехтозаветни и новозаветни канонични текстове и апокрифи, да покаже как християнството се наслоява върху езическите представи. За тази цел акцентът е поставен върху аграрно-календарния мит, тъй като именно той е крайният продукт на хилядолетните метаморфози на различни митове и като такъв лесно се абсорбира в различни жанрове на народното творчество. Проследяват се субстратните пластове от древни вярвания за пътя към Бога, отразени и представените в книгата структурни модели, съдържащи се в резлични по жанр текстове. Техният анализ дава възможност да се разбере как в едни случаи са еволюирали древните езически мотиви и как сас ес редуцирали в други случай, придобивайки с времето християнско оцветяване.