Оттук-оттам

Продуктов номер: 4512
Изчерпана

Автор: Румен Даскалов
Категория: Актуални политически анализи | Българска съвременна история
Издателство: ЛИК
Състояние: Нова книга
221 страници
меки корици
Първо издание: 2000
Народност: българска

---

Подредил съм включените в тази книжка текстове (някои от които излязоха в някакъв вариант във в. "Култура") условно в няколко цикъла. Най-напред неща по повод живота в София. Писах ги навремето като злобо-дневки, но повечето запазиха актуалност и с времето се превърнаха в злобо-годки и дори заплашват да се превърнат в извънвремки. Не можах да избягна (невеселата) тема за ситуацията наоколо, масовата бедност и пр. понеже ме тревожи. Тя е представена с няколко текста. Трети дял се състои от размисли в духа на една иронична "социология на науката" - за история, изпити, университет, употребите на някои понятия и други неща. Друг дял се състои от наблюдения, впечатления, размисли, спомени и пр., обединени от идеята, че и в дребните "неща от живота" може да се види по-широк, "символен" смисъл. Накрая съм сложил някои импресии от чужбина и лични реминисценции. Повечето текстове, макар и къси, се състоят на свой ред от отделни късове от по няколко реда до няколко страници. Обединяването на фрагментите е доста условно - около теми като "гледки", "жестове", "иронии", "впечатления", "чакане", "съществуване" и пр. Затова и общото заглавие гласи "оттук-оттам". Техниката на писане се състои в обработка на хрумвания, записани по различно време в течение на няколко години. Започнах да водя тези волни записки по време на пребиваването си във Флоренция през 1991 г., което зададе "поетиката" на естетизиране и емоционалността на част от тях. Изобщо реколта от мисли, различно узряли, образи и асоциации, ирония и носталгия. Из текстовете са пръснати метафори, преувеличения, елипси (недоизказаности) и внезапни свършеци, алюзии и парадокси, тук-там се среща някоя лирична нотка, използвани са риторични ефекти на амбивалентност и многозначност, ценностно преобръщане, псевдоаналитичност, смесване на стилистики (научна и всекидневна, лирична и принизена) и пр. Впоследствие тази "импресионистичност" стана нещо като стил (или аз самооправдателно я видях така) и дори започнах да си мисля, че тя и "композицията" на парчетата създават някакъв естетически ефект. В книгата се усеща известна ирония по отношение на научността или игра с нея и то не само в размислите за науката, но и в прилагането на научни термини (повърхностно схванати) към "принизяващо" всекидневни теми.