ПристъпИ в моя свят, загреби с поглед синята бездна,
през която сълзите сънуват, че душевното дъно небе е.
И изпий този път, който с дъх през косите ми резна.
Ти отдавна, на струйки в кръвта ми, горещ се синееш.
Аз в хамак от реброто ти, в теб изсънувах живота.
И отново играя с потопите в твойте вселени.
Преизпявам те бурно. С цигулкова страст роня ноти.
И оплитам дъха ти с бумтежа на своите вени.
И когато звъня от любов в тишината крайзвездна
ще познаеш очите ми – тъмни, всевиждащи цеви,
прокънтели в безкрая на твоите истински бездни
и разстреляли всички, опазени в мен, чисти деви.
А сега, в кръговрат, с мен избухвай на хиляди капки.
Винолей се гръмовен, нестихващ в рева на сърцето.
Аз съм лъч за душата, в пролука под звездната шапка.
И съм твоя на всичките свои, космични небета.