Паякът” се чете (подобно на повечето работи на Карастоянов) на един дъх. Просто така – хващаш го и не го оставяш! И те е яд, че свършва. И ти иде да удариш един телефон на автора му. (Ако си спомняте, така казва Холдън Колфийлд за добрия автор – ще ти се да му удариш един телефон.) Тъй като „Паякът” има външна криминална интрига, няма да разправям какво и с кого стават работите в него... Тъжен и смешен, страховит и по свой начин хуманистичен е този роман. Владимир Янев