Антифашистката съпротива по време на Втората световна война е изключително явление в българската действителност. Настоящето изследване потвърждава някои от възприетите тези, но отхвърля други и обосноваава нови. Доказателствения материал потвърждава тезата за масовия характер на антифашистката съпротива и на ограничените рамки на партизантското движение в частност, но за първи път се посочват относителните дялове на отделните класи, прослойки и групи.