Ивайло Иванов е роден през 1972 г. в град Троян. Средно образование завършва в родния си град, а висше – Българска филология, във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работил е като стажант-редактор във вестник „Литературен форум”, като вътрешен рецензент в издателство „ПАН – В. Т.” и като частен разпространител на печатни произведения. Автор е на следните книги: „ Хензел и Гретел” / поема /, 1995, „Искри от воденичните ми камъни” / сатири /, 1997, „Филологически поеми”, 2007 и на излязлата наскоро стихосбирка „Пастирът на мухи”. От 1993-та насам сътрудничи на централния и местен печат със свои стихове, сатири, критически материали и църковна публицистика. Негови творби са превеждани на немски, руски, литовски и унгарски. Член е на Сдружението на българските писатели. ПОЧИТ КЪМ СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА „Така Климент бе избран за пръв епископ на български език.” Теофилакт Охридски Ти, вечен век, когато не се случи нито една модерна школа, ни едно техническо откритие, понеже тогава хората изглежда бяха на небето, как искам поне тембъра да чуя на твойте гласове – да ме покръстят дванайсетте езика на Духа ти. ... Шумят листата пергаментови подобно листи на кипариси в древен манастир. И мъртвото море на паметта ми разтваря се – и огнен стълб ме мами към Ханаан от блянове и мрак, и във обратна перспектива виждам пак как думите, прелели от значение, събират се подобно оглашени край купела, за да се отрекат от автора – бащата си по плът – и смъкали в кръщение прозрачно смъртта подобно грешна многозначност, възлюбили в аскезата усилна падежа – не предлозите стерилни, – те вече възприемат – ето, на – таворската нетленна светлина. Дали са в манастир или във школа, за Бога все глаголите глаголят и върху пергамента писмената сами крепят на скриптора ръката. В покайна свята скръб или във химни, докоснали небето с радостта си, те търсят подвиг нов и в тъмни схими обличат се – мастилени монаси – които с ярък трепет се възземат в безкраен строен низ, за да приемат причастие от първите Христови епископи на българското слово.