Темата "Пазарджик: име: основаване: основатели в светлината на езиковата археология" е пряко свързана с битността ми на ономаст и езиков археолог. Тя беше естествена рожба на процеса, който в проучвателски план остана недовършен от историците документалисти. Съществуват период от време, ойконимна, хоронимна и етнонимна фактология, процес на ономастичен анализ и редица специфични онимни и етимологични технологии, които са достъпни само за историка-езиковед, за ономаста и етнонимиста. Той единствен е в компетенцията да доведе една такава тема до някакъв край с точността на изводите по езиковия материал, които, успоредени с фактологията на документалистиката, се представят с претенциите на безспорна истина. По този повод великият иранист В. Абаев възстанови историята на своя осетински народ, за който писмената документация беше повече от ограничена. Методиката у нас, макар и начената от историци (К. Иречек, В. Златарски, П. Мутафчиев и др.) и от езиковеди като Ст. Младенов, Вл. Георгиев, Иван Дуриданов, Й. Заимов и др., до днес не е прилагана в такъв ойконимен план, т.е. за възстановената по данни на езика история на един град. Методиката обаче съм разработил в редица мои трудове: "Трансилванските българи", "Никола Вапцаров, България и българите", "Осман Нури ефенди" и др.