Печатите на комеркиарията Девелт

Продуктов номер: 18266
Изчерпана

Автор: Иван Йорданов
Категория: Нумизматика, сфрагистика, ордени, съкровища | Средновековна история
Издателство: Агато
Състояние: Нова книга
ISBN: 0861802Х
100 страници
меки корици
Първо издание: 1992
Народност: българска

---

Използуването на византийските печати в обществения и частния живот за скрепяването на кореспонденция и за гарантирането на автентичността на различни документи е било част от ежедневието във Византия. Изучаването на печатите и използуването на информацията им, която е документална, обективна и неподправена, е отдавна навлязло в изследванията на различни страни от живота на империята. В различни колекции по света се съхраняват огромен брой византийски печати, или поточно техни отпечатъци (над 70000). Тяхното изучаване, публикуване и включване в корпуси, т, е. превръщането им в пълноценни документални източници, е отговорна задача пред не многобройната колегия от специалисти по византийска сигилография. Настоящото изследване е посветено на разкритото чрез археологически разкопки византийско учреждение - комеркнарията Девелт и на свързаните с него печати. То е затворен археологически комплекс, съществувал в определен непродължителен хронологически период и това позволява намерените в него печати да бъдат по-точно датирани и да послужат като еталон за бъдещи изследвания. Информацията на византийските печати е разностранна като самия живот, който отразява. В рамките на това изследване на преден план е поставена: а. пряката информация - идваща от печатите на лица, служили в комеркиарията Девелт; б. косвената информация - идваща от печатите, намерени в комеркиарията Девелт. Чрез първата група печати ние представяме титулярите, ръководили ведомството (техните имена, титли и длъжности), а чрез втората - неговите контакти с останалия свят. Те определят характера и ролята му не само на ординарно финансово ведомство на империята, но и на един коридор в българо-византийските отношения. Предлаганото изследване е посветено на покойния колега Стефан Дамянов, като израз на признателност към паметта и делото му.