Личността на Петър Богдан Бакшев като голяма историческа фигура става известна на научната и културна общественост на България едва през 80-те години на XX век, макар че като време животът и творчеството му съвпадат с тези на вече познати книжовници като Петър Парчевич, Филип Станиславов и Франческо Соймирович. Биографичните сведения за Петър Богдан са твърде оскъдни, но изследванията потвърждават, че той е роден през 1601 г. в Кипровец (Чипровци), като получава светското име Богдан. С името “Петър” бъдещият софийски архиепископ се сдобива при постъпването си във Францисканския орден през 1618 г., вероятно в чест на Петър Солинат, който е негов учител, покровител и първи софийски епископ. Липсват сведения за родителите на книжовника и изобщо за рода Бакшеви. Това се потвърждава от факта, че на информативния процес през 1638 г. негови роднини му преписали изискуемото минимално имотно състояние, за да може да стане епископ. Преди проф. д-р Божидар Димитров да открие през 1977 г. в апостолическата библиотека на Ватикана ръкописа на „История на България” (капиталният труд на Бакшев) и да издаде през 1985 г. книгата „Петър Богдан Бакшев - Български политик и историк на XVII век”, за книжовника Бакшев се знае просто, че е „един скромен католически пастор”... "Мен ме роди българската земя. И сега, макар и грохнал от старост, единствено мисълта за родината ме крепи като разпадащ се кораб след дълги странствувания по морета и океани..." Петър Богдан Бакшев, „История на България” (1667 г.)