Защо разпиляваш трохи от душата си на живота по калните пътища? Защо ги захвърляш упорито на вятъра – като вехти цветя от букет непотребен? Нима ще заситиш полуделите гарвани – вечно гладните рицари на тъгата? Или се надяваш по следата им тънка някой ден да се върнеш при себе си?...