Ние търсим чудеса, търсим святост, а ето че най-голямото чудо е човешката доброта и тя е която пилее в живота ни светлина и ни среща със светостта. Добротата излъчва топлина и побеждава коравосърдечното. Тя облагородява поривите и събужда и чутата любов към всеки човек, без предпочитания. Срещата ни с нея е колкото трогателна, толкова и вдъхновяваща. Тя дава на живота ни нов смисъл и нов кураж. Добротата е Божи дар, благодат, която ни завръща при Отца и ни превръща в едно голямо, любящо семейство. Всеки, които е съхранил доброто в себе си е Божи вестител и ни напомня, че сме само пътници и нищо тук няма постоянна стойност, освен самото То - Доброто. С такъв изпълнен с добрина човек ни срещат писмата на Благородна. Безшумно и незабелязано премина тя край нас с послание, което може би ще спре за миг задъханото ни ежедневие и ще ни накара да се замислим.