Писмо от мъртвец

Продуктов номер: 17686
Изчерпана

Автор: Богомил Райнов
Категория: Българска съвременна проза
Издателство: Захарий Стоянов
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789540903422
200 страници
меки корици
Първо издание: 2009
Народност: българска

---

Еволюция ли? За истинската еволюция са необходими предпоставки, значително по-сериозни от нахлузването на едно френско кепе. Еволюцията - не показна и повърхностна, а реална - трудно може да се постигне при творческо безплодие, съчетано с психическия суховей на едно елементарно мислене. Въпреки антидогматичната фразеология Борис Делчев си остана до края на живота доктринер. Догматизмът при него бе не само и може би не толкова осъзната позиция, колкото генетична черта на разсъдъка. Известно е, че независимо от идеологиите мисленето на отделния човек има свои особености. Известно е, че в зависимост от психическата нагласа ние най-често спонтанно клоним било към престижа на канона, било към изкушенията на ереста. Богомил Райнов Богомил Райнов, "Писмо от мъртвец", изд. "Захарий Стоянов", С, 2009, 200 с, 9 лв. Ако досега се съмнявахме, че моралният упадък на един човек може да продължава и след смъртта му, вече нямаме колебание -продължава и още как. Ръкописите на Богомил Райнов, които той е "завещал" да излизат като посмъртни книги, са стъписващо доказателство. И докато предишната "Лека ни пръст" (2008), макар и пак да беше реваншистка и самооправдателна около случая "Жендов", удържаше донякъде някаква етическа мяра, сега с "Писмо от мъртвец" Райнов пост мортем се е надминал. Да посветиш цели 200 страници на оплюването на Борис Делчев с унизителни за всеки бял лист подробности (пътьом са "ударени" и други - Р. Ралин, И. Сарандев...) -това е такова престараване в злобата, за което още не е измислена дума. Очевидно Райнов е искал да отвърне на "Дневника" на Делчев, който беше публикуван също посмъртно през 1995 г. и също е прицелен към бъдещи читатели. Но не си е дал труда да разбере разликата. Докато Делчев пише дневник, в който метаморфозите му се случват постепенно, сложно, понякога катарзисно, някак "пред очите ни", то Райнов пише мемоар, в който набързо, нерефлексивно, с грозни квалификации демонстрира как Жълтата мемоаристика се опитва да редактира миналото от днес за утре. И нищо оневиняващо няма в това, че жълтата мемоаристика пристига до нас и като отвъдна. Из „литературен вестник”