ПО ПЪРВИ ПЕТЛИ От шума на много хора, от досада и умора към съня си тръгвам и мълча. От пера на късни птици, от заплетените жици не намирам своята врата. Откога не съм се връщал в този град и в тази къща, откога ключът ръждясва в мен? Под прозорец на мечтател, от тъга по стар приятел ще осъмна с цвете във ръка.