Разкази за размисъл
Дойде времето и аз да засадя овошки, да чакам да порастат, да почнат да дават плод и да видя, че други са брали от зелените джанки.
Колкото и да си набивах в главата, че деца са били, пък и да не са деца, колкото и да си казвах, че плодът от Бога е дошъл и други такива християнски премъдрости, все нещо ме глождеше, а някаква непреодолима скомина ми стягаше ченето. Проумях върху собствения си гръб - колко трудно, като през иглените уши, се минава през МОЕТО, та дори зад него да е раят.