Почтени убийства и други пиеси

Продуктов номер: 6384
Изчерпана

Автор: Юрий Дачев
Категория: Пиеси
Издателство: Слънце
Състояние: Нова книга
254 страници
меки корици
Първо издание: 2004
Народност: българска

---

Алангле • Пансион за кучета • Вчерашни целувки • Салон за плач Чувал съм известен български драматург да разказва, че когато попитали Чехов какво би посъветвал младите автори, той отговорил: "Ако можете да не пишете, не пишете!" Не се знае дали Чехов го е казал сериозно. Всъщност не знам дали въобще го е казал. Трябва обаче да призная, че всички пиеси тук са резултат от неспазване на този мъдър съвет. Те спокойно можеха да не бъдат написани. Винаги съм имал достатъчно сили да се преборя с онова съмнително състояние, наречено "вдъхновение", в което на някои пишещи им се причува изискване свише да творят, творят, творят... Тогава защо са написани тези пиеси? За развлечение, за да изпълня обещание, което лекомислено съм поел, за да спечеля пари. А и защото, както казва един герой от възрожденската ни драматургия: "Който често дращи - навикнува". Вижда се: все дребни, скверни за храма на изкуството причини. Макар обаче да нямат "високо потекло", тези пиеси могат да се похвалят, че досега поне живеят нескучно. Усещали са се харесвани, пренебрегвани, радвали са немалко актьори и зрители, изнервили са други. Никога досега не са били пиеси само за четене. Те са били довършвани от театъра, вързани са били за него още докато са писани. Върху тях е зачерквано и добавяно, поливани са с кафе, прогаряни са с цигари, забравяни са, изгубвани са. Чувал съм реплики от пиесите в ежедневието и хората, които са ги произнасяли, са били убедени, че това са техни собствени фрази. Стигали са до почетната позиция заглавията им да участват в кръстосювици. Гласовете на страхотни артисти са се просмукана в диалога. Въобще в тези текстове се е утаил театър. На други е заслугата за това и аз съм им благодарен. Сега тези пиеси ги очаква общ дебют - пред евентуалния им читател. Не знам какво ще излезе от това, но се надявам театърът да не е издимял от страниците на книгата. Ако това се е случило, то те наистина стават само заглавия за кръстословиците. Щастливият случай ще е, ако читателят ги усети като "театър за четене". Благодаря на Бина Харалампиева не само защото е поставяла всичките ми пиеси. Понякога тя им е била по-вярна, отколкото аз самият, не се е отказвала от тях дори в случаите, когато аз съм бил на път да го сторя. Всъщност три от тях са довършени именно заради неотслабващото и настояване. Към днешна дата не е признала публично, че е сгрешила. "Кръстница" на тази книга е Надежда Кабакчиева. Да издаваш пиеси е рисковано начинание и аз съм й благодарен, че сред хубавите книги на издателство "Слънце" тя намери място и за една, която се надява да бъде "театър за четене". Юрий Дачев