„НА ПОЕЗИЯТА” Не се разплаквай никога пред оня, притиснал хитро твоите гърди. Обидата е падане от коня. Но падането нещо ще роди. И ти ще разбереш мъжа на риска. За този мъж и камъкът е плод. Той няма с чаша вино да те плисне. Той може да те плисне със живот. Живот, за който ти не подозираш и още яздиш древните скопци. ...А в мрака продължава да напира страстта на отчуждените жребци.